Маслото, което движи мозъка

категория: здраве

Мозъкът е част от тялото. Подобно на клетките на всички други органи и клетките на мозъка непрекъснато обновяват съставките си. Следователно, утрешните клетки са направени от това, което ядем днес.

Впрочем, две трети от мозъка се състои от мастни киселини. Те са основна съставна част на мембраната на нервните клетки, тяхната „обвивка“, през която се осъществяват всички взаимодействия между всички нерви във всички области на мозъка и тялото.
Това, което ядем, директно се включва в тези мембрани и образува тяхната основа. Ако консумираме най-вече „наситени“ мазнини – като маслото или животинската мазнина, които са твърди на стайна температура, – тяхната твърдост се отразява твърдостта на клетките в мозъка.

Обратно, ако ядем повече „полиненаситени“ мазнини – които са течни при стайна температура – мембраните на клетките са по-течни, по-гъвкави и взаимодействието помежду им се извършва по по-стабилен начин. Особено ако това са мастните киселини „омега-3“.
Ефектът върху поведението е значителен. Когато от храната на лабораторни плъхове се отстрани „омега-3“, за няколко седмици поведението им напълно се променя: те стават тревожни, не научават нови задачи и се паникьосват в стресови ситуации (например, когато трябва да се измъкнат от басейн, намирайки спасителна платформа).

Обратно, френски екип от изследователи доказа, че богатият на „омега-3“ хранителен режим – като този на ескимосите, които дневно усвояват до 16 г рибено масло – за дълго време увеличава производството на невротрансмитери на енергията и доброто настроение в емоционалния мозък .

В Израел, д-р Немет и сътрудниците му сравнили ефикасността на пречистен екстракт от рибено масло – етил-ейкозапентаенова киселина – с еквивалентна доза зехтин (който въпреки полезните си антиоксидантни свойства, не съдържа „омега-3“).
Повече от половината от пациентите, които до този момент не реагирали на никакво лечение, почувствали как депресията им намалява за по-малко от три седмици.

След това беше публикувано друго изследване – този път британско – в “Archives of General Psychiatry”. То достига до същите заключения и доказва, че цялата гама от симптоми на депресията: тъга и липса на енергия, безпокойство и безсъние, понижаване на либидото и склонност към самоубийство – може да бъде подобрена от мастните киселини „омега-3“.

Несъмнено трябва да минат няколко години преди да бъде осъществен достатъчен брой подобни изследвания. Всъщност като природен продукт мастните киселини „омега-3“ е невъзможно да бъдат патентовани. Затова те не интересуват големите фармацевтични компании, които финансират повечето от научните изследвания върху депресията.

Въпреки това, наличието на връзка между депресията и прекалено ниското ниво на мастните киселини „омега-3“ в организма е доказана от редица други резултати. Например, депресираните пациенти имат по-малки запаси на „омега-3“, отколкото нормалните участници в изследванията.

Колкото по-малки са запасите им, толкова по-ясно изразени са симптомите. И което е още по-изумително – колкото повече „омега-3“ съдържа ежедневната храна на хората, толкова по-малка е тенденцията към депресия.

Храната на първите хора

Според редица изследователи, за да се разбере мистериозният ефект на „омега-3“ върху мозъка и настроението, трябва да се обърнем към зората на човечеството.

Съществуват два вида „есенциални“ мастни киселини: „омега-3“, които се съдържат във водораслите, планктона и някои сухоземни растения, като тревата и „омега-6“, които се срещат в почти всички растителни мазнини и месото – особено в месото на животни, хранени със зърно и животински брашна.

Макар, че са важни за организма „омега-6“ нямат същите полезни свойства за мозъка.

В момента, когато се е развивал мозъкът на Homo sapiens, т.е. когато достига до самосъзнание, човечеството си живеело около големите езера на африканския Изток. Достъпът до подобна уникална екосистема, богата на риба и ракообразни, би могъл да бъде факторът, предизвикал необикновеното развитие на мозъка.

Смята се, че храната на най-първите хора е била съвършено балансирана – съотношение 1:1 между количествата от „омега-3“ и „омега-6“. Това идеално съотношение доставяло на тялото точно храната, която му била необходима за производството на неврони с оптимално качество и, следователно, предоставяло на мозъка напълно нови възможности, позволяващи производството на оръдия на труда, развитието на езика и съзнанието.

Днес, с развитието на селското стопанство и на интензивното животновъдство, когато животните се хранят повече със зърно, отколкото с трева, и с наличието на растителните мазнини, богати на „омега-6“, във всички индустриални храни, съотношението между „омега-3“ и „омега-6“ в храненето на западните страни вече варира между 1:10 и 1:20.

Образно казано, мозъкът е високотехнологичен двигател, устроен да функционира с рафинирано гориво, докато ние го караме да работи с нискокачествен дизел…

Къде да открием „омега-3“?

Основни източници на есенциалните мастни киселини „омега-3“ са водораслите и планктонът. Те достигат до нас чрез рибата и ракообразните, които ги натрупват в мастната си тъкан. Следователно най-добрият източник на „омега-3“ са най-вече студено-водните риби, които са по-богати на мазнини.

Източниците, които са най-надеждни и най-малко застрашени от зараза чрез натрупване на токсини, като живак или органични канцерогени, изливани в моретата и реките, са малките риби, които се намират в долния край на хранителната верига: скумрия (една от най-богатите на „омега-3“), аншуа (цяла, не на филета), сардина и херинга. Други богати на „омега-3“ риби са рибата тон, треската и пъстървата.

Съществуват също и растителни източници на „омега-3“, но при тях е необходим допълнителен етап в метаболизма, за да бъдат трансформирани в мастните киселини, които се съставна част на невронните мембрани. Това са лененото семе, масло от рапица, конопено масло, орехово масло. (Лененото масло може да бъде токсично за организма, ако не се съхранява на хладно и тъмно място. Затова е задължително да се използва прясно пресовано масло, охладено в съд от тъмно стъкло. Вкусът му не трябва да е прекалено горчив (макар че той поначало нагарча).)

Всички зелени зеленчуци са първоизточник на мастните киселини „омега-3“, макар и в по-малки количества. Най-богати източници са листата на калдъръмчето (основен хранителен продукт в римската кухня отпреди две хиляди години, който и до днес се използва в Гърция), спанакът, морските водорасли и спирулината (традиционна храна при ацтеките).

За да бъдем сигурни, че получаваме достатъчно количество най-чисти и качествени „омега-3“, обикновено е по-добре да ги приемаме под формата на хранителни добавки. Съществуващите изследвания сочат, че за постигане на антидепресиращ ефект, трябва да се консумират между 2 и 3 г дневно смес от две рибни мастни киселини: ейкозапентаенова киселина (EPA) и докозахексаенова киселина (DHA).

Съществуват редица продукти, които се продават в специализираните аптеки под формата на капсули или под формата на масло (от което трябва да се вземат от две до четири кафени лъжички дневно). Безспорно най-добрите продукти са онези, които съдържат най-висока концентрация на EPA спрямо DHA.

За предпочитане е да се избере препарат, съдържащ също и малко витамин E, за да се предпази маслото от оксидация, която винаги е възможна и която би го направила неефективно и дори вредно.

Бележки:

1. Chalon, S., S. Delion-Vancassel и др. (1998), “Dietary fish oil affects monoaminergic neurotransmission and behavior in rats”, J Nutr, т. 128, с. 2512-2519
2. Nemets, B., Z. Stahl и др. (2002), „Addition of omega-3 fatty acid to maintenance medication treatment for recurrent unipolar depressive disorder”, American Journal of Psychiatry, т. 159, с. 477-479
3. Peet, M. и D. Horrobin (2002), “A dose ranging study of the effects of ethyl-eicosapentaenoate in patients with ongoing depression despite apparently adequate treatment with standard drugs”, Archives of General Psychiatry, т. 59, с. 913-919
4. Chamberlain, J. (1996), “The possible role of long-chain, omega-3 fatty acids in human brain phylogeny”, Perspectives in Biology and Medicine, т. 39 (3), с. 436-445; Broadhurst, C., S. Cunnane и др. (1998), Rift Valley like fish and shellfish provided brain-specific nutrition for early Homo”, British Journal of Nutrition, т. 79 (1), с. 3-21
Източник: Откъс от книгата на д-р Давид Шрайбер – Да излекуваме тревожността, депресията и стреса без лекарства и психоанализа
Прикачени файлове: