В защита на интровертите - едни от най-успешните членове на обществото

категория: забавни

Не ви ли се струва понякога, че светът е едно твърде шумно, да не кажем кресливо място, където едва остава пространство за истински важните мисли?

Не се безпокойте, с вас съм. Както и много други тайно или явно недолюбващи показната общителност, гръмогласното себеизтъкване и онази досадна, фалшиво-жизнерадостна нотка в гласа на съседа по маса.

Има достатъчно причини да се гордеем с интровертните си черти и да ги отглеждаме в себе си. Защото последните проучвания сочат, че интровертите в крайна сметка се оказват сред най-влиятелните членове на нашето общество.

"Много сме!" – ми се иска да изкрещи цялото кралско войнство на интровертите, - "Силни сме!". И, противно на заявките на света, че нашият сой е отмиращ като динозаврите и никъде не се търси, вродените достойнства на интроверта могат да го изведат до самия връх. А това често става точно така.

Много от най-успелите и уважавани хора на света са започнали жизнения си път като унили от неразбиране, свити дечица, постоянно пренебрегвани заради по-шумните си приятелчета. Зарити в книгите, очилати (е, това не е задължително, а просто за ефект), зареяни във вътрешните си светове, несравнимо по-интересни от скучната реалност, израстват

Джоан Роулинг, Бил Гейтс, Гуинет Полтроу и английската кралица Елизабет II

(но нейната е лесна – нали е величество по рождение). Въпреки световната конспирация срещу интровертите, която сякаш заплашва да ни изтласка от всички сфери на действие – от работния до любовния фронт, и за нас има надежда – психолозите вярват в това, вярвам и аз.

Зачитали ли сте се напоследък в обяви за работа? Сигурно, криза е още. Ами то е направо обидно за нас – „отлични комуникационни способности, умение за работа в екип, откритост, брейнсторминг, бърза реакция в конфликтни ситуации”, пише дори в обявите за хигиенистки. Защо направо не си кажат „Търсим екстроверти”? Или да преминем към обявите за приятелство и любов: „С отлично чувство за хумор, общителен, весел, купонджия”... Нима вече никой не цени тихите, вглъбени и задълбочени хора?!

Тази екстроверт-мания всъщност е много нетипична за нашего брата, балканския човек, смята клиничният психолог и когнитивно-поведенчески терапевт Даниела Тодорова-Папанчева. Вековната традиция у нас винаги е поставяла на първо място

улегналите и немногословните като стожери на обществото

и достойни за уважение личности. Култът към енергичния, леко повърхностен, постоянно активен веселяк идва от Запада и едва ли не насилствено провокира към промяна желаещите да се адаптират към модерния, динамичен свят. И все пак има достатъчно причини да се гордеем с интровертните си черти и да ги отглеждаме в себе си. Защото последните проучвания сочат, че интровертите в крайна сметка се оказват сред най-влиятелните членове на нашето общество.

Близо 40 процента от директорите на фирми, както и повечето научни работници, писатели, дипломати и изобретатели показват силно интровертни качества, свидетелства и проучване на британския в. „Дейли Мейл”. Според най-новите изследвания на британски учени фронталният лоб на интровертите е по-добре кръвоснабден и по-активен, а това е гаранция за отлична памет, способност за задълбочени размишления, справяне със сложни проблеми и емоционална устойчивост.

"Интровертът има и

по-стабилни психични защити

и много по-леко преминава през естествените, природно обусловени житейски кризи – пубертета, тридесетгодишнината, климактериума", обясни за „Обекти” д-р Тодорова-Папанчева. Той, за разлика от екстроверта, по-бавно пропуска в себе си външните влияния, осмисля ги и ги преобразува така, че да паснат най-добре на вътрешния му свят. По този начин запазва уникалните характеристики на личността си и психическата си стабилност.

Всъщност екстроверсията често пъти може да бъде бягство от себе си, смята психологът. Когато се претрупваш с краткотрайни, нищо незначещи връзки и общуване, когато непрекъснато претоварваш сетивата и мисълта си със стимули, идващи отвън, ти всъщност избягваш погледа навътре. А това може да сочи към голяма вътрешна несигурност и даже към сериозни комплекси.

Не че интровертът не може да бъде несигурен в себе си. Но тъй като

черпи жизнената си енергия от вътрешния си свят, а не отвън,

той има уникалната способност да прекара всичките си тревоги и въпроси през логично разсъждение и така да достигне до зряла оценка на проблемите си и до вътрешен мир. Интроверсията може да бъде буквално терапевтична – дори екстровертите изпадат в интровертни периоди след голяма промяна в живота си. Така, в комфорта на собственото си Аз, лекуват шамарите на света в кротък разговор със себе си.

В динамичната работна среда интровертът често се губи сред по-речовитите си и енергични колеги. Но любимият на отдела за човешки ресурси екстроверт често чувства нужда да говори не за да реши важния за всички проблем, а за да нахрани собственото си его, смята д-р Папанчева. Той реагира спонтанно, нерядко говори необмислено и няма добре изградени умения да се вслушва в другите и да мисли за общото добро. Неговата полезност е само привидна. Интровертът е много по-малко предразположен да храни самочувствието си с чуждото внимание, затова пък винаги взема предвид в решенията и оценките си това, което ще е най-полезно за всички, а не само за него. Той умее да изслушва различните гледни точки и да се намесва само там, където мнението му е наистина необходимо. А то често пъти е толкова по-ценно, защото е плод на истинско, зряло размишление.

Същото важи и за личния живот.

Ако търсите стабилни, дълбоки, дълготрайни отношения с някого – интровертът е вашият човек. Той обича задълбочените връзки, които се градят бавно и остават за цял живот – независимо дали въпросът е за приятелство, колегиални взаимоотношения или любов. В природата му е да цени интересите на другия, да прави разумни компромиси и да избягва облекчаващите за него, но натоварващи партньора бурни конфликти, които са основна причина за пропадането на много връзки. Той умее да дава и взема разумно и пестеливо, вместо да очаква всичко да се случи изведнъж.

Интровертният съпруг рядко ще се върне от лош работен ден и ще се накрещи на жена си и децата си, за да му мине. По-вероятно е да седне тихо в някой фотьойл, да разгърне вестника и мълчаливо да изчака ядът му да се уталожи, а после спокойно да обсъди проблемите със своите близки.

За съжаление повечето интроверти имат склонността да

поемат негативите върху себе си и да се самообвиняват за проблемите,

убедени, че просто им липсват качества, за да живеят пълноценно. Много офис служители, особено жените, се чувстват потиснати и непълноценни от нежеланието си, което те тълкуват като неспособност, да участват активно в общите шумни сбирки и обсъждания. Я по-весело, тук не става въпрос за дефект на личността, а за диспозиция – с други думи, за вътрешна нагласа, която кара човек да предпочита един или друг тип поведение. И въпреки че в природата няма чисти типове екстро- или интроверти, все пак обикновено едната диспозиция доминира. Психолозите единодушно съветват – приемете се такива, каквито сте, и търсете стратегии, които ще ви позволят да преминавате през живота с удоволствие, самочувствие и успех.
В работата например за интровертите е най-добре

да се подготвят за общите мероприятия предварително.

Когато са на спокойствие вкъщи, те могат добре да обмислят всички страни на въпросите, които ще се обсъждат, и после, на място, да поемат само информацията за чуждите гледни точки. Усещането, че вече имат собствено мнение и са подготвени за дискусията, ще им даде спокойствието и самочувствието да участват в обсъждането там, където смятат, че могат да бъдат полезни. Това със сигурност няма да остане незабелязано от колегите и постепенно интровертът може да си спечели уважение и статут, с каквито малко от по-шумните му приятели могат да се похвалят.

Използвайте отличните си умения да общувате задълбочено, съветват експертите. Обръщайте се към всеки поотделно, въвличайте го в разговор лице в лице, в който спокойно може да наложите собственото си темпо и маниер на общуване. Така с времето ще изградите много по-здрави взаимоотношения с всички от обкръжението си, отколкото може да се очаква от една социална „пеперуда”. Задълбочените познанства и личната информация, която се обменя в по-интимните разговори, може да се окажат ключови за успеха ви и за подкрепата, на която да разчитате в напрегнати моменти.

Когато става въпрос за работа с клиенти пък, екстровертът съвсем невинаги е правилното решение. Психологът Корин Суит, специализирана в личностните взаимоотношения, обяснява, че

спокойствието и липсата на агресия, излъчвани от интроверта,

както и умереният език на тялото му – нещо изключително важно при връзките между хората – са най-предразполагащи за конфликтно настроените клиенти и могат да ги накарат да променят отношението си към вашата фирма или предложение, в случай че то е било отрицателно.

Да не говорим, че според статистиката в най-успешните бракове много често единият съпруг е интровертен. „Във връзките е по-добре да има баланс между качествата на партньорите”, смята д-р Папанчева. Когато и двамата са интроверти, това може да се окаже проблем, тъй като силните и слабите им страни са едни и същи. Комбинацията интроверт-екстроверт обаче е чудесно решение – спокойствието и стабилността на единия се уравновесяват от енергичността и общителността на другия.

Затова – горе главата, свенливи теменужки, и право напред! Може и да не сме от онези, които ще направят най-блестящото първо впечатление на всеки срещнат, но като компенсация имаме всички шансове да сме едни от най-добрите в работата си, приятелствата и дългите, нежни любовни връзки. А това, трябва да признаете, не е малко.

Автор: Елена Панова